Няма еднакви аминокиселини. Всяка една се различава от другата, заради състава си, заради страничната група, или заради въглеводородният скелет, верига (R), които съдържа. В зависимост от вида на веригата, аминокиселините биват два вида - незаменими и заменими. Незаменимите и основни аминокиселини са осем на брой - метионин, треонин, триптофан, левцин, изолевцин, лизин, фенилалвинин и валин. Те са незаменими, защото не се произвеждат в тялото, а се налага да се поемат от хранителните продукти (или от спортните препарати и лекарства). Другите 12 аминокиселини са заменими (неесенциални), т.е. тялото може да ги произведе, ако има нужда от тях. Левцинът, изолевцинът и валинът се наричат "верижно разклонени аминокиселини" (ВРАК/BCAA). Важна неесенциална аминокиселина за културистите е аргининът. Най-богатите храни на аминокиселини са тези, които имат високо съдържание на белтъчини - месо, риба, млечни продукти, бобови храни и др. Животинските източници на аминокиселини съдържат повече незаменими (есенциални) аминокиселини от растителните продукти и затова са по-препоръчвани за употреба. От друга страна те съдържат и повече мазнини.

Класификацията на протеините може да се направи по няколко начина: В зависимост от произхода си, протеините са млечни, яйчни, соеви, говежди или в зависимост от вида на хранителния продукт. Прието е, че яйчните храни са най-ефективни за покачване на маса, поради високото съдържание на белтъчини.

Според състава на аминокиселните, които съдържат. Обикновено са протеини, богати на верижно разклонени (ВРАК/BCAA) аминокиселини, аминоесенциални протеини (съдържат само осемте есенциални АК) и протеини, съдържащи АК с изменен профил (освен основните, съдържат и някои неесенциални АК). ВРАК и АК с изменен профил са най-ефективни за покачване на маса. АК с разклонен профил обаче могат да служат и за релеф, в зависимост от това какви АК са добавени към есенциалните. Аминокиселините спомагат за възстановяването на мускулните тъкани. Те участват също и в растежа и развитието на мускулатурата. Когато организмът усвои нужните му аминокиселини, той може да произвежда над 50 000 различни белтъчни вещества и още над 15 000 ензими. Но аминокиселините не само взимат участието в синтезата на ензими в тялото. Те оказват влияние и върху настроението, концентрацията, агресивността, съня, сексуалния нагон и повечето настроения.

Съществуват препарати с високо съдържание на свободни аминокиселини. Ефектът от приема на свободни аминокиселини е по-голям в сравнение с приемането на протеинови концентрати. Това се дължи на по-доброто им възприемане от човешкия организъм. По принцип след като белтъчините се поемат от организма, в храносмилателната система се разграждат до ди- и три-пептиди /съединения, съдържащи две до три аминокиселини/. Тези пептиди се "всмукват" от специализирани клетки в тънкото черво, разграждат се от тези клетки до свободни аминокиселини и освободените вече аминокиселини се прехвърлят в кръвния ток. След навлизането им в кръвния ток, отделните аминокиселини се транспортират до всички нуждаещи се от тях клетки, преминават в тях и се използват за синтезата на необходимите и сцефични за съответните клетка/тъкан/орган белтъчини и ензими. Така белтъчният синтез (в това число и увеличаването на мускулната маса) по време се случва едва след разпадането на белтъчините от храната на аминокиселини. Ето тук идва и разликата между обикновения прием и поемането чрез препарат. При приемането на аминокиселини във вид на препарат, строежът на мускулите започва веднага, тъй като "строителният материал" не се нуждае от смилане, а е в готов за употреба от клетките вид. Ето затова аминокиселинните препарати имат по-силен ефект и от протеините на прах. Дори и да не приемате аминокиселини под формата на препарат, това индиректно става чрез приетата храна (особено ако е богата на белтъчини). Най-често белтъчния прием се равнява на 1-2 г на телесно тегло в зависимост каква е целта на "приемащия" ги. Някои "момчета" взимат и над 2 г (3-4) на телесно тегло, но това не е препоръчително.

Тъй като получавате аминокиселините от хранителните продукти, не са ви необходими големи дози при употребата им като препарати. Но все пак ако сте решили да взимате, то 1-2 грама дневно са достатъчни. Тази доза е достатъчна за снабдяване на тялото с аминокиселините, необходими за храносмилането и белтъчния синтез. Когато приемате аминокиселини е важно да приемате и достатъчно калории, тъй като съществува опасност клетките ви да ги използват за гориво, вместо като структурни единици. Повечето спортисти предпочитат да ги приемат около половин час след тренировка, когато организмът е склонен към по-пълноценно усвояване на приетите вещества.