SeX и още нещо...

 

 
Рейтинг: 3.00
(164)
New Site
Новини
GSM Новини АРХИВ
Symbian Software
Software-Новини
GSM-Review
ФИТНЕС !!!
За ВИШИСТИ
Снимки
SMS-Globul,Vivatel,Mtel
Картички
Видео ONLINE
Оптимизирай WINDOWS
Музика
TEX.ПАНАИР 2006
Резултатите от Световното
ЧУДЕСАТА НА СВЕТА
Links
Music Idol
Всичко за пениса
Преобразени известни личности
Връзки-Банки
Татуси
Вицове
КИНО-Премиери
SMS-шаблони
Услуги
ТЕСТОВЕ
Връзки
On-line RADIO
ТВ-програма
On-line GAMES
Помощна
Зодиак
Афтографи от звезди
Fun online clips
Winamp SKINS
Wallpapers
изпрати Картичка
Фенове на сайта
Как да получите 1000 посетители на ден?
Форум
Анкети
-=Downloads=-


Мобилни телефони за мен CELERATOR България pics Реклама

Новини / Hi-tech

21 Април 07, 14:28 / Автор: CELERATOR
Слави: "Опичайте си акъла! Играта продължава!"
Слави: "Опичайте си акъла! Играта продължава!"

Интервю на Росен Петров със Слави


21 април 2007 г.

Писма засипват електронната ни поща след излъченото снощи интервю на Росен Петров със Слави. Както е известно, от една седмица Слави не е на екран. Със снощното интервю Росен Петров даде отговор на многого въпроси: Къде е Слави? Защо, какво, как?
В момента и-мейли продължават да пристигат, както от страната, така и от много наши сънародници от чужбина. Почти всички започват с думи като: „Слави, с теб сме”, „Слави, дръж положението”, „Ти си голям мъж!”, „За Слави – много здраве и късмет” и още много, и много.
Има писма от хора, които споделят, че са имали подобни проблеми и искат на всяка цена да разкажат на Слави как са се излекували, с надеждата, че това може да помогне и на него. Получаваме писма и от лекари.
Пристигна писмо от момиче от с. Ленково (до Плевен), което от 5 години живее в Испания. В писмото си тя казва: „Аз съм човек, който знае, че няма как да се срещне със Слави и да му каже тези думи. Единственото, което искам е, ако прочетете този и-мейл, да му кажете, че аз вярвам в него и че той ще се справи!”
Подобни са и мненията в нашия форум. Впечатляващо е, че през изминалата нощ са се регистрирали много нови потребители, с една цел – да изразят своята подкрепа към Слави.

Изказваме благодарност на всички от името на екипа на шоуто и от името на Слави! Ние също се надяваме много скоро той да се върне при нас!

Публикуваме пълния текст от „Шоуто на Слави” от 20 април 2007 г.:

Росен Петров от студиото: Добър вечер, уважаеми зрители на бТВ. Обичайно, тук трябва да се поздрави публиката, която е дошла да гледа предаването на живо, но тази вечер няма публика. В студиото са моите колеги, които правят това шоу. Това шоу се нарича “Шоуто на Слави Трифонов”. Логично е той да води собственото си шоу и логичният въпрос е – „Къде е Слави? Какво се случва с него?” Днес се видях със Слави и взех от него едно интервю. В него той каза много неща, неща, които почти никой не си позволява да каже. Всъщност, никой не си позволява. Понякога в живота на човек има мигове, които наистина никога не забравя. Днес аз почувствах нещо подобно. Аз бях дотук. Сега е ред на Слави. Желая ви приятно гледане.

(начало на видеото с интервюто)

Росен Петров: Как си Слави?
Слави Трифонов: Егати въпроса!
Росен Петров: Ти винаги го задаваш.
Слави Трифонов: Къде! На шоу?
Росен Петров: На шоуто винаги питаш - първият въпрос е „Как си?”
Слави Трифонов: В момента на шоу ли си?
Росен Петров: В момента съм при теб.
Слави Трифонов: Защо трябва да си при мен тука и да даваме това интервю?
Росен Петров: Защото хората си задават въпроса „Къде си?”
Слави Трифонов: Толкова ли е важно да знаят хората къде съм, та да дойдеш тук с екип да ме снимаш?
Росен Петров: Винаги сме смятали, че истината е най-доброто нещо.
Слави Трифонов: А-а, защото ще излязат всякакви информации от сорта, че имам СПИН, болен съм от рак, опадала ми е косата от химиотерапия или някакви подобни неща.
Росен Петров: За първи път виждам даже, че си с коса.
Слави Трифонов: Да бе, пуснал съм си прическа. Не съм се бръснал, не съм се подстригвал от една седмица и ето - резултатът е такъв. Как изглеждам?
Росен Петров: Готин си. По-мъжествен.
Слави Трифонов: А, мъжествен. Клинт Истууд?
Росен Петров: Малко по-стар.
Слави Трифонов: Това е, защото съм побелял. Всъщност, имаше един такъв, навремето, ако си го спомняш - Юл Бринър, като дете си бил. Участваше във “Великолепната седморка”.
Росен Петров: С бръсната глава?
Слави Трифонов: Да, с бръсната глава. Тия, които са с бръснати глави, не им личат белите коси. В момента видимо, възрастта ми оказва своето влияние върху косата и брадата. Но виждаш, че имам коса, нали?
Росен Петров: Така е. За пръв път може би хората си спомнят, че имаш коса.
Слави Трифонов: Имам и не съм чак толкова плешив.
Росен Петров: Общо взето си плешив наполовина.
Слави Трифонов: Да, и така може да се каже. Плешив съм наполовина. Странно. И аз се чувствам странно, но понеже ми е малко трудно да се обръсна и затова съм така.
Росен Петров: Та, как си?
Слави Трифонов: Не съм добре, болен съм, в някакъв план. По принцип се чувствам странно да говоря за това нещо, но тъй като се съгласих с това, че си прав... Защото седем години и като сложим преди това още доста години, въпреки че преди това имаше време, в което можеше да се разболееш, нали? Един път в седмицата е различно. Докато, когато си всеки ден на ефир - ти сега го виждаш, как е да водиш всеки ден, г-н Петров?
Росен Петров: Ами, как е? Не е лесно.
Слави Трифонов: Не е лесно. Като си всеки ден е различно. Тогава, каквото и да се случи, трябва да бъдеш максимално концентриран, за да можеш да излезеш вечерта и да не ти личи. Но понякога има неща, които не може да не ти личи, защото са, да речем, по-различни. Може би по-лоши, или пък, да речем,
по-опасни. Чуваш ли, имам едни птици, идват на терасата.
Росен Петров: Храниш ли ги?
Слави Трифонов: Просто се обаждат отвреме навреме. Едни лястовички ми идват на терасата. Това да си всеки ден, разбира се, означава да си максимално концентриран. Да водиш природосъобразен начин на живот, да спортуваш, за да можеш общо взето да се пазиш. Но не винаги успяваш. Плюс това, много слухове. Тука наистина си прав, че всякакви хора говорят всичко и аз съм станал като нещо, което всяка вечер го има по телевизията. А сега покрай “Мюзик айдъл” – и по два пъти. Т.е. в понеделник и четвъртък, а преди това като беше всеки ден. Но човек не избира кога и от какво да се разболява. Преди единадесет години, истината е, че имах сериозно засягане на лицеви нерви. Поставяха ми всякакви диагнози, имаше всякакви слухове, но истината е, че има засегнати няколко нерва на лицето, преди единадесет години. Сигурно си запознат, има различни нерви – тригеминус, фациалис, може би знаеш или не знаеш. Това са нерви по лицето, от тях да си движиш лицето, да се усмихваш, да мигаш с клепачи, да миришеш, да усещаш, да виждаш. И бяха засегнати няколко нерва, вследствие на сериозен възпалителен процес в лицето ми. Имах зъби, които бяха много сериозно възпалени, трябваше да ги извадя, но те вече бяха дали този проблем. Единственото, което остана от тогава, от преди десет-единадесет години, че всъщност имах и продължавам да имам много сериозно нарушено зрение на едното око. На лявото око. Така че, през всичките тези години, всичко което съм правил, съм го правил с едно око. Всъщност другото око беше сериозно увредено, вследствие на неврит, или невробулбарен неврит. Това е, когато значи ти виждаш… Три неща са важни за зрението ти – едното е окото, другото е нервът, по който отива сигналът, и друго е мозъкът. Всъщност, ти виждаш със задната част на мозъка си. Там отива образът. И ако имаш някакъв проблем, то проблемът би следвало да е на едно от тези три места. Или окото, или нервът, или отзад мозъкът. Тогава установиха, че вероятно се касае за нерва, не вероятно, после го установиха – неврит. И атрофира една част от нерва и така, аз в централната част на окото не виждам оттогава. С лявото око. Всъщност, при всичките тези години аз не виждам с едното око, което какво значение има. Мозъкът свиква и общо взето, общо взето го компенсираш, свикваш вече.
Росен Петров: Ти виждаш периферно, а не…
Слави Трифонов: Виждам малко в периферията, но в централното не виждам. Т.е. ако си затворя едното око – дясното, с лявото не виждам в центъра, което ме прави неспособен да виждам. Просто виждам периферията, обаче. За това нещо ми бяха необходими две-три години да свикна, без да го коментирам с когото и да било, освен с докторите. И после си свикнах. Но, вече като имаш едно око, а другото не работи, малко по-специално гледаш, на това око и на живота, нали? Защото ти е останало само едно. Така че, това беше в продължение на всичките тези години до тука. Това не ми е пречело нито да чета, нито да шофирам, нито на нищо. Общо взето се нагодих за две-три години, и така. И за съжаление, понякога на човек така се случва в живота, че най-големите ти страхове... Да речем, мен ме е било основно страх, не знам, хората се страхуват да не се разболеят от нещо, нали, да не ти се случи нещо. Ако те заболи нещо си викаш, дано не е рак или дано да не е нещо друго, дано.
Росен Петров: Да не загубиш близък.
Слави Трифонов: Разбира се, това пък най-вече. И винаги е стоял този атавистичен страх, ти си специалист по думите, атавистичен значи първичен. Да не би да се случи нещо и с другото око. Защото тогава нямам трето, освен ако има трето око някъде, но аз не го знам къде е. По средата. За съжаление, от една седмица насам, и повече, се появиха проблеми и в другото око. Така че, това е казусът в момента. Засега те не са чак толкова страшни, не е хептен да не виждам, но имам проблеми и с другото око. Направихме всички изследвания. За радост, не са от... За да имаш проблеми, такива от това естество, което имам аз, най-страшното са две неща. Едното е да имаш тумор, който се намира отзад, или някъде там, където са пътищата, проводните пътища, или в мозъка, където виждаш всъщност. Това се отхвърли, тъй като ми направиха всички изследвания. Другото е, така популярната болест – мултиплена склероза, или така наречения МС, вследствие на което се проявяват такива невробулбарни или неврити. Нервите ти са обвити с една миелинова обвивка. Тогава се засяга тази миелинова обвивка. Това е да си представиш все едно един кабел, само че тока не върви вътре по кабела, а върви отвън по кабела. Разбираш ли? В кабела тока върви вътре по жицата, докато в нерва, миелиновата обвивка играе функцията на проводник. И когато се наруши миелиновата обвивка, тогава се получава това, което всъщност, нали, се нарушава зрението. Но при мутиплената склероза, което доста добре съм запознат с тази болест...
Росен Петров: Как ти бяха поставили такава диагноза?
Слави Трифонов: ...защото преди единадесет години, когато имах тези проблеми на лицевите нерви, като засягания, ми бяха поставили точно такава диагноза. Всъщност тогава пък беше друга история, която е много интересна, доста драматична, но самият факт, че разговарям в момента за нея, показва че може би сме стигнали на такова ниво на живот в телевизионния екран, че мога да си позволя да говоря такива неща. Пък е по-добре човек да говори истината, защото в крайна сметка, слухове всякакви.
Росен Петров: Писа и в книгата.
Слави Трифонов: Аз го писах в книгата съвсем сериозно - как ми беше поставена тази диагноза, какво мислех да правя, кой ми помогна. Един доктор, доцент Димитър Чакъров, който до ден днешен - днеска съм говорил с него два пъти - мой близък приятел. Но така или иначе, след всички изследвания, включително и тук, и в чужбина, тази диагноза беше отхвърлена преди десет-единадесет години. Остана ми само да се боря с мисълта, че вероятно... Нали знаеш, един глас, като си интелигентен, винаги ти говори, може пък и да не е вярно. Така, че съм запознат с нея, но тука в случая сега, това, което ми се случва с другото око, не е мутиплена склероза. Защото си направих пак всички необходими изследвания, по този казус -не протича по този начин.
Росен Петров: Значи е следствие от някакво възпаление, може би, синузит или вирус.
Слави Трифонов: Значи, откриха ми синузит, сериозен, който никога не съм предполагал, че имам. Синусите ми са пълни с гной. Откриха такъв синузит. Преди да ми се случи това нещо, бях болен – гърло, настинка. Работата ни - знаеш каква е, тя е изтъкана от напрежение. Който, каквото и да говори сега, ти виждаш какво ми е вечер, да изляза, да съм концентриран. Виждаш, че има много светлини, непрекъснато всичко свети в теб. Виждаш, че има много напрежение, така че е напълно възможно. Значи, това в момента, което ми правят като изследване, те не могат да хванат чисто органично къде какво е нарушено. Значи, нито в окото, нито по нерва, който отива. Предполагат, че хиязмата, това, което, не знам дали знаеш - нервите ти, като излязат от окото и като тръгнат към мозъка, по едно време се кръстосват. Лявото око отива в дясното полукълбо, дясното отива в лявото. И тъй като там са по-скоро едни периферни тънки нерви, като се кръстосат, виж, аз като доктор ти обяснявам.
Росен Петров: Абсолютно си завършил медицина, вече.
Слави Трифонов: Вероятно там някъде, при кръстосването някои малки нервни снопчета са засегнати, но така че да не могат да бъдат видяни нито от магнитно ядрен резонанс, нито от скенер, защото просто нарушенията са твърде малки, тъй като това е много фина материя.
Росен Петров: И, обратим ли е?
Слави Трифонов: Основното, към което се стремят, мен ми слагат сега много съдоразширяващи, кортизонови дори препарати, дори ми слагаха инжекции в окото за всеки случай...
Росен Петров: Мечтата на жълтата преса се сбъдна, ето ти си на системи.
Слави Трифонов: Да, на системи съм, но това не е някаква,... ето имам абокат, По-добре с абокат, отколкото да ме ръгат всеки ден... Слагат ми системи, те са съдоразширяващи, които да помогнат, ако има някакъв възпалителен процес или нещо подобно. Може би някъде малка подутинка, която притиска определени нерви, да се оправи този проблем. Така че аз, с единственото око, с което виждам в момента, да продължа да виждам. Защото аз в момента не виждам добре. В момента имам известни смущения, които не ми позволяват. Дезорганизиран съм, затова аз не съм на работа. Аз, ако можех да преодолея това нещо, спокойно щях да си работя и въобще нямаше да го коментирам. Щях да си се бръсна, да си работя и да не притеснявам излишно, даже майка ми не знае и в момента трябва да кажа на сестра ми да и се обади, че нещата са по този начин. Защото аз никога не съм смятал, че човек трябва да демонстрира тези неща. Всичко се случва на всеки, но може би естеството на работата, която имам, в момента е по-добре да проведем това интервю и да кажем тези работи, отколкото да има всякакви слухове, нали така?
Росен Петров: Ами, седем години като влизаш в нечия къща, ако спреш в един момент...
Слави Трифонов: Не бе, това е като тия, непрекъснато има слухове. Даже аз вестници не чета вече. Някояси била бременна от мен, момиче е бременно от мен. Нали, то, има някакъв естествен път – девет месеца. Ако до девет месеца не роди, значи не е била бременна от мен. Мисля, слуховете понякога са доста странни.
Росен Петров: Ще се измисли слух, че е абортирала...
Слави Трифонов: Виж за това не се бях сетил.
Росен Петров: Клюката е гениална.
Слави Трифонов: Процесът е може би обратим, а може да остане и така. Важното е да не се влошава. Ако остана така, ми е доста по-трудно. Ще трябва да свиквам, защото съм доста дезорганизиран. Ще трябва да свиква мозъка ми с това, че всичко е различно, едното око не вижда. Т.е. ще ми бъде доста трудно да се намествам, да чета, почти е невъзможно да шофирам и т.н. Ако се обърне процесът, това ще стане в рамките на може би две-три-четири и повече седмици. Тъй като…
Росен Петров: Божа работа.
Слави Трифонов: Е, не знам дали е Божа, аз не вярвам в Господ. Дали е природа, организъм. Не може да се каже, защото нервните клетки, ако не знаеш, те най-трудно се възстановяват. Най-бавно, най-трудно, най-проблемно се възстановяват. Сега, лекарите които ме лекуват са по-скоро оптимистични, но оставят един сериозен процент, като каквото има да става, ще стане. Това не е от нещата, които можеш, ... като се порежеш, да кажеш че ще ти зарасне, нали. Просто не е такова, защото не могат да кажат какво - вирус, напрежение, стрес. Днеска ми направиха изследвания за всякакви неща. Взеха допълнителни за хламидии, СПИН. Днеска ми излезе изследването за СПИН, за сифилис. Не съм болен от СПИН и нямам сифилис. СПИН-ът, да речем, дава също подобни,... тъй като пада имунната система.
Росен Петров: Диабетът също.
Слави Трифонов: Диабет, още в началото ми направиха изследване, не съм болен от диабет. Нивото на захарта ми е нормално. Т.е. има различни неща, които биха дали тези проблеми. Както се сещаш, като отидеш при добри лекари, те слагат един списък и почват да отхвърлят – най-опасното, най-опасното, следващото, следващото, като списък с, ето, най-страшното - да е тумор. Другото - да е някакъв мини инсулт, който се получава там, кръвоизлив. Друго е някаква малформация, примерно киста или нещо подобно, там, на това място. Нали знаеш, че всеки човек може да се разболее от всичко. Няма Богоизбрани. Да кажеш – ти няма. Всеки може от всичко – ти, аз, всеки, който гледа в момента. Важното е, първо да имаш късмет и доколкото можеш, да се пазиш.
Росен Петров: И да се бориш.
(Слави се замисля и известно време не отговаря)
Слави Трифонов: Трима китайци играли ма-джонг. Знаеш ли какво е ма-джонг?
Росен Петров: Не.
Слави Трифонов: Едно като домино, но са различни там. Не може по компютрите да не се го виждал.
Росен Петров: Сетих се.
Слави Трифонов: Трима китайци играят ма-джонг. Идва един друг китаец и казва – идва краят на света. Първият китаец станал от играта и казал – „Аз ще се моля, така ще чакам края на света.” ... Птиците чуваш ли ги?... Вторият китаец станал и казал – „Аз ще се кача горе на втория етаж - били в някакъв дом – по гаджета и ще пия оризово вино. Ще чакам така края на света.”
Росен Петров: Ще консумира.
Слави Трифонов: А третият китаец казал – „Аз ще довърша играта.” - Аз не съм от тези, които се молят. Другото, не е като да не съм го правил, не е проблем, но определено съм от тези, които довършват играта! Как звучи. Дошъл си тука, не съм се бръснал, скрил съм се в тази, тука ми е тъмно и ми е по-готино. Дошъл съм при сестра ми, защото тя ми е близък човек и може да разчитам на нея. Сестра ми ще направи всичко за мен. За нея аз съм малкото и братче, въпреки, че съм на 40 години. Битки предлага всякакви животът. Ти как си представяш човек, който се предава? Казва си, няма вече смисъл. Няма такъв филм. Трудно - не трудно, каквото се случва, не искам да звучи емоционално, но той животът е такъв за всички. Не само за мен. Ти водиш твоите битки.
Росен Петров: Такива неочаквани.
Слави Трифонов: Е, неочаквани са, гадни много. Не мога да кажа, че съм от желязо. Просто ме е страх много. Даже три-четири дни ми беше на момента паника. Паника така се нарича, защото си представяш, че няма да виждаш, че филмът „Усещане на жена” може да се превърне в реалност. Не е много приятна мисъл. Бих казал, че всеки човек пред такъв тест, не знам как би се държал. Но не е срамно да кажеш, че те е страх. Не знам дали е слабост, но знам, че не е това нещото, което може да ме счупи, каквото и да стане. Аз съм малко по японската философия.
Росен
Екипът на "Шоуто на Слави"
Петров:
Защо, ето, десетки пъти си казвал, чел си “Шогун”, това не може да тръгне от една книга?
Слави Трифонов: Не знам, може би съм бил самурай в предишния си живот? Като сложим този майтап настрани. Гледай сега, японците имат една интересна теза. Те казват, много е важно, не знам дали съм ти го казвал – „Трябва да си силен, да живееш достойно, всичко е карма, животът е само една илюзия.”
Росен Петров: Последният самурай.
Слави Трифонов: Много филми го използват комерсиално, ако се зачетеш по-сериозно, а ти си много умен и четеш много, ако четеш по-сериозно в историята на Япония, най-вече там - събраното между Шинту–Будизъм и Конфуций, ясно ще разбереш техния начин на мислене. Те са и много практични, много емоционални, и много жестоки, и много различни. Аз съм нещо подобно. Мога да бъда всичките тези неща. Не мога, а съм всичките тези неща. Мога да бъда много мил, много нежен. Мога да бъда жесток. Мога да бъда търпелив. Не знам, много противоречия има в мен. В момента не мога да си направя психоанализа, както правя на теб или на всички. Може би така, някакси покрай всичко това съм се припокрил с нещо, което съм прочел и видял при тях. Първото нещо, което трябва да осъзнаеш, за да си силен, ако искаш да си силен. Ако не искаш да си силен, може да ревеш. Тука да седна да си рева в собствената си пикня и да се чувствам зле, това сигурно е нормално, нали така?
Първото нещо е карма, трябва да приемеш, че нещата се случват и не зависят от теб. Аз това сега, не съм го искал. Аз искам да съм си при хората, ето Калинка ми е изпратила картичка. Искам да съм си при екипа. Това е моя начин на живот. Аз обичам тези хора, обичам си работата. Искам да съм там. Да седя при секретарките ми, при балета, при “Ку-ку Бенд”. Какво правя тук, като гъз, в тази стая. Животът ти предлага битки, това е карма. Аз не съм го искал, така се е случило. Оттук нататък какво става, какво правиш след това? Караш кола, изведнъж катастрофа. След това нещо - чупиш си краката или се обездвижваш. Това става за секунда, какво правиш после?
Росен Петров: Като в Несебър.
Слави Трифонов: Да, с онова момиче, което загина. След като приемеш карма, т.е. че е съдба, някои казват съдба, или нещо. Трябва да приемеш, че трябва да си търпелив към седем основни чувства. Да си търпелив към седем основни чувства. Можеш ли да ги запомниш? Омраза, обожание, страх, яд, тъга, радост и загуба. Ще ги повторя – омраза, обожание, тъга, страх, радост, загуба, и едно пропуснах.
Росен Петров: И кого мразиш? Айде, дай по чувства. Ти си търпелив, но омраза си изпитвал.
Слави Трифонов: Искам да ти разкажа преди това за едно момиче, понеже за сила ми говориш. Яница, спомняш ли си Яница?
Росен Петров: Да.
Слави Трифонов: Да обясня на уважаемите зрители за Яница, защото ме гледат в момента, какво значи силен човек. Яница е мъртва, на 22 години. Почина преди пет месеца. Яница, запознах се с нея преди пет-шест години в един Дом за сираци в Севлиево. Много интелигентно, много будно момиче. Намериха и рак на крака, когато израстват на 15-16 години. Той е много страшен. Не знам дали са могли да и сменят костта, или не са. И кой я е оперирал, въобще не зная, но отрязаха и крака до горе. Яница беше с един крак. Обаче даде разсейки – в белия дроб и в мозъка. Яница, си я представи – сирак, пълен сирак. Няма майка, няма баща. Мисля, че някъде имаше сестра. С един крак, с патерица.
Росен Петров: Слабичка, хилава.
Слави Трифонов: С един крак, ти си я виждал. С разсейки в белия дроб и в мозъка! Умира! Водих я при Чирков, мой приятел. При всичките мои приятели лекари, които имам. Казаха - каквото можем, ще направим, но нещата не могат да бъдат променени. Тя умира. Тя знае, че умира. Казах и - да те пратя някъде по света, ако искаш. Имам възможности, имам пари, мога да те пратя където искаш. Избери си една част на земното кълбо, с който искаш ще те пратя на екскурзия. Тя каза: „Не. Искам да седя на компютър, да работя, да помагам на други, такива като мен.” Накрая вече беше много зле. Моите секретарки и моята сътрудничка Габриела, която ми е като част от мен, и съпреживява - и тя и помага, както и Красимира Врингова, нашата художничка, един изключително добър човек. И я гледаха Яница, обаче тя - като имаш разсейки в мозъка, то не е ясно накъде ще избие. Помолих шефа на Военна болница, задължен съм му много. - настанихме я в един хоспис. Ходихме на лов с тебе, едни фазани дадох на Евгени Димитров на баща му, сготви фазани, изпрати. Тя не беше яла фазан никога. Написа ми един есемес, аз го изтрих без да искам, да ми благодари. Аз много съм си говорил с нея. Всички я обичаха в този хоспис. Тя напусна хосписа, отиде си в Севлиево, там са нейните приятели, няколко дни по-късно почина. Защо ти казвам за Яница? Представи си я – сираче, без един крак, болна с тумори, разсейки в цялото тяло, умира, на 22 години. И нито веднъж, нито един единствен път, тя не обвини никого - нито съдбата, нито майка й, която я е изоставила, нито никой. Тя се държа не като мъж, тя се държа като самурай, като... Как да си путка сега и да си страхлив? Как да седнеш,... че обиждам този орган хубав? Как да седна и да кажа – Еби му майката, какво да правя? След като ...
Росен Петров: Сетих се, ти си ми разправял за едно момиче, дето искало да ходи ...
Слави Трифонов: Да, една моя приятелка, да. Една моя приятелка в Плевен, да, точно в Плевен, дето казваше – Знаеш ли, кое е най-хубавото нещо на света? И аз казвам – кое? - Най-хубавото е да ходиш боса по трева след като е валял дъжд. Това е най-хубавото нещо на света.
Само че, тя не можеше да ходи. Беше болна от една болест, където се обезкървяват и им режат крайниците, не можеше да ходи. Човек никога не ги оценява, да говоря тези тривиалности, - никой не ги оценява тези неща, преди да са му се случили. Но аз знам. Мен са ми се случвали, аз съм живял в този ад преди като ми поставиха тези диагнози. Аз и затова гледам по друг начин на живота. Ето, където си говорихме с Цецко, с Цветан Недялков, китариста, където го питат – как издържаш, как ходиш на работа? “Аз не ходя на работа, аз отивам, защото живея така. Аз пълноценно се чувствам жив. Жив, като работя тази работа.” Аз съм професионалист, но аз не съм просто професионалист. Аз съм този, дето е вътре в професионалното, като начин на живот, и това ме прави различен. И най-малкото съгласен да ти дам това интервю и да ти кажа тези неща. Пък и сега не ми е приятно, ти говориш с моя екип, пък екипа ми е най-важното нещо сега. И балета ми, да не ги повтарям сега, и музикантите ми, и сценаристите ми, Ася, Дияна, секретарките ми, Боряна, всичките. Това е моето семейство. Как звучи в този момент? Изкуствено? Емоционално? Ей го - Хари, който взима звука, той е мой съученик, ние сме израсли заедно, от седемгодишни сме с него. Съпругата му е при мен. Брат му е при мен. Дете им се роди. Това е моето семейство. Така че, защо го казвам това? Защото и те трябва да знаят това. Не да седим и да си мислим - сега тука, какво ми има. Проблем – ще се стараем да го разрешаваме, колкото можем, каквото зависи от мене всичко направихме, каквото трябва. Всичко имам тука - добри лекари, грижат се за мен, вълнуват се. Не е като да идеш на лекар и да ти кажат… Пък и знаеш Слави Трифонов като иде някъде, всякакви диагнози могат да ми поставят. Тука съвсем съзнателно, тъй като и Митко Чакъров е водещ невролог в света, той е изключителен. Доц. Чакъров, в момента той се пенсионира, в момента е в болница “Доверие”, но той е изключителен човек и аз се консултирам с него за всичко, защото, то всичко, което излезе Роско извън окото са вече нерви - мозък, централна, периферна нервна система.
Росен Петров: Добре де. Това отпреди 11 години ли идва? Тоя хъс и стремеж да се занимаваш с такива хора, които имат нужда от нещо. Повечето хора им е неприятно, когато срещат болестта, когато виждат човек болен. Ти като че ли се стремиш винаги да си човек, който по някакъв начин помага на хора в нужда.
Слави Трифонов: Това сега да го говорим… Моментът е по-емоционален, отколкото на мен ми се иска.
Росен Петров: Е, не. За повечето хора това не е нормално. Нормалното е като видиш…
Слави Трифонов: Росене, трябва да правиш…
Росен Петров: Виждаш го и го забравяш.
Слави Трифонов: Росене,…
Росен Петров: И го пропускаш.
Слави Трифонов: Гледай сега, моето момче. Ти може да мислиш и всеки може да мисли всичко. Важно е ти как се чувстваш. Човек трябва да прави добро. Не защото му се пише, не защото някъде… Не, защото някъде ще ти се отблагодарят.
Росен Петров: Защо се криеш? Ето това пак…
Слави Трифонов: От кое?
Росен Петров: Ами знаеш, говорили сме си. Правиш нещо за някой човек, който е в нужда. Повечето хора в България...
Слави Трифонов: Ама хората са…
Росен Петров: Има и други хора, които правят.
Я на първа страница еди-кой си направи еди-какво си… Снимка с детето, което пак не е лошо.
Слави Трифонов: Да ти кажа, нито веднъж не съм съжалявал.
Росен Петров: Хем казваме – благотворителността не трябва де е анонимна, хем…
Слави Трифонов: Защото 2-3 пъти, нали се сещаш... Бях помогнал на едно детенце – имаше проблем с ушите, трябваха му 5 хил. лв. Едно друго детенце пак имаше, но по-тежки проблеми – трябваха му 10 хил. лв. И майката на това с петте хиляди се обади по телефона и каза: “На еди си кой си си дал 10 хил. лв. Евтино те минах, можех да ти взема повече.” Сега, едно такова нещо, ако трябва да ги разделя са “фифти-фифти” – благодарни и неблагодарни. Не е въпроса в едно цвете… Знаеш ли, ще ти дам един такъв пример. Имаше един човек, който го застреляха на Аруба – Поли Пантев. Помниш ли го?
Росен Петров: Помня го.
Слави Трифонов: Знаеш, че аз познавах много от тия хора.
Росен Петров: СИК-аджия беше.
Слави Трифонов: Беше СИК-аджия. Ставаше дума за един кокаин, за незнамси какво. Там го застреляха. Но Поли Пантев веднъж ми се обади по телефона и ме помоли за услуга. Преди години.
Росен Петров: Че му бяха откраднали някаква чанта.
Слави Трифонов: Не, на сестра му.
Росен Петров: На сестра му.
Слави Трифонов: И той ми се обади. Ти си свидетел. Той ми се обади и ме помоли за услуга - нещо да направя, да кажа нещо, нещо елементарно. И аз му казах: “ОК, нали. Няма проблеми.” Той каза: “Какво ти дължа?” Аз казах: “Нищо не ми дължиш.” Той каза: “Не, не, не. Дължа ти!” И аз му казах: “Услугата си е услуга.”
Росен Петров: Едно съобщение. В шоуто да изтече надпис: “Открадната е чанта, с документи…”
Слави Трифонов: Примерно. На еди си кой. Нещо елементарно. Елементарно. Нищо. Казах: “ОК.” -“Аз съм ти задължен.” - “Не бе, няма защо да си ми задължен.” -“Не, задължен съм ти. Какво ти дължа?” -“Не бе, нищо не ми дължиш. Това на мен нищо не ми коства. Правя ти услуга.”
Ние се познавахме с него отпреди. Тоя човек на всеки празник, заради това нещо, докато не го убиха… На всеки празник лично идваше в офиса ми да ми донесе една бутилка 22-годишно или там колко уиски и една кутия много хубави шоколадови бонбони. А човек, на който съм спасил живота на детето му, който е проправил път да дойде, който е направил… Изровил е всичко, да дойде само и само, защото навсякъде е пробвал, ама не е станало никъде и са го отебали отвсякъде. Той е дошъл и е способен краката да ти целува, защото става въпрос за живота на детето му. И ти му помагаш и не става дума за 5-10 хил. лв., а става дума за много повече пари. И след това този човек изчезва. Даже на всичкото отгоре, едва ли не, се чувства кофти от това, че ти си му помогнал. Е сега, съпоставяйки тия двете неща – единият бил мутра, престъпник, застрелян, убит е. Другия – нормален човек. Къде е границата? Затова, по-хубаво като помагаш, да не помагаш, така че да е явно. Като искаш, помагай на някой… Помогни му заради това, че той трябва да е добре, но не, защото ще очакваш… Защото егото ти, Роско, работи. То ти казва: “Добре де. Не може ли поне една кутия шоколадови бонбони да ми донесе, защото като дойде празник, ако мен ме нямаше, може би твоя син нямаше да го има.” Ако започнеш да разсъждаваш в тази насока, става много неприятно. Ето сега единственото, да речем, за което аз даже те и бях помолил, а ти не знам дали го свърши. Защото един мой приятел, заедно с него помогнахме на “24 часа”. Един Румен Щерев се казва едно момченце, което го оперираха в Базел. И те извадиха във вестника: “Никой… Не събраха пари.” Събрахме пари. Всъщност събрахме аз и Станимир Каролев, шефа на финасово-брокерска къща “Карол”, който е мой близък приятел. И може би, ако трябва някой заради него, защото той е голям пич… И не веднъж с него, десетки пъти, когато е била по-голяма сумата за помощ, аз съм му казвал: “Тука има едно дете. Сигурен съм, че всичко е наред.” Защото има много хора, които просто искат да им помогнеш, пък всъщност няма основание да им помагаш. Но ако всичко е точно и наред, Миро винаги, винаги е заставал до мене. По принцип той е мой приятел и винаги е заставал до мене във всяко едно отношение, но конкретно и в тоя случай. Тука мога да кажа, е тогава ми беше заради него, защото той… Наистина тогава голяма сума дадохме. А детето се оправи, Румен Щерев. Но пък майка му и баща му, обикновени хора. Е, оня ден… Кога беше? Преди един месец донесоха сладки. На Великден мисля, донесоха сладки. Доведоха момчето да го видим. Той щеше да умре, а сега е жив.
Росен Петров: А като каза за тия чувства?
Слави Трифонов: Кои чувства?
Росен Петров: Дето трябва да ги пренебрегваш. Кои бяха? Омраза…
Слави Трифонов: Омраза, обожание, страх, яд, тъга, радост и загуба.
Росен Петров: И?
Слави Трифонов: И?
Росен Петров: Не си изпитвал омраза?
Слави Трифонов: Не. Тука не е да ги пренебрегваш. Забележи как го казват японците: “Да бъдеш търпелив към тях.”
Росен Петров: Търпелив.
Слави Трифонов: Ти не може да не ги изпитваш.
Росен Петров: Кого мразиш най-много? Щом така си тръгнал искрено?
Слави Трифонов: Неуважението е лукс, който не мога да си позволя. Държа се така и съм си поставил такава цел, да живея достойно, да се държа по начин, ако някой въпреки всичко, което правя и то е ясно… Аз съм директен и ти ме познаваш най-добре от много хора. Но някой, който не уважава и не отчита факта, че аз съм коректен и аз никога няма да дойда да тръгна да ти правя “мръсно”. Никога няма да правя интрига. Не съм… Че звучи странно, но не съм такъв човек, и ако ме вкараш в интрига… Не само това. Ако не уважаваш това, което правя, а си прекалено глупав и самовлюбен, тогава може да се появи друг Слави Трифонов.
Росен Петров: „Тарикат мъж не писка.”
Слави Трифонов: Така е. Тарикат мъж не писка. Обаче пък аз, който е излязъл срещу мене, добро не е видял.
Росен Петров: Обожание? Обожавал ли си нещо? То е адски такава дума, “да обожаваш”.
Слави Трифонов: Сега почваш да ми задаваш такива въпроси, които…
Росен Петров: Не. Просто се възползвам.
Слави Трифонов: От какво?
Росен Петров: Ами, че си в такова настроение.
Слави Трифонов: Обожавам. Обожавам…
Росен Петров: Стоял си 4-5 дена тука. Не си говорил. Сега можеш да говориш. Ти си сигурно човека, дето е говорил най-много.
Слави Трифонов: Оня ден, преди да се разболея по-сериозно, бях на едно участие на “Кока-кола”. Правеха някакво празненство.
Росен Петров: В “Албена”?
Слави Трифонов: В “Албена”, да. Бях с “Ку-ку бенд”. Знаеш, какъв концерт стана. Ама не като участие, като концерт. Разбираш ли? Извадих, заведох с мене Валентина, която я изгониха от “Мюзик айдъл”. Изпяхме заедно с нея “Обичам те”, тая песен на Силвия Кацарова.
Росен Петров: “С косите ми…”
Слави Трифонов: “С косите ми обичам да играеш…”
Росен Петров: Е сега вече имаш и коси.
Слави Трифонов: Сега мога да я изпея, нали. “С пръсти да ги рошиш…” Мога да я изпея. Е, това е. ...Чуваш птиците, тука при мен си имам птици.
Росен Петров: Ама те животните, знаеш… Великите хора ги привличат.
Слави Трифонов: Млъкни бе. Изрод.
Росен Петров: “Земя и небо, звяр и природа.”
Слави Трифонов: А бе, да го духаш, бе.
Росен Петров: Разбра ли сега “Хаджи Димитър”? Една му, трета го.
Слави Трифонов: Да, да. Тогава беше момент на обожание. “Ку-ку бенд”. Това е, може би най-хубавото нещо, едно от най-хубавите неща в живота ми - което се е случвало в тая група - “Ку-ку бенд”. Просто с тях изпитвам…
Росен Петров: “Ку-ку бенд” или хората, които слушат “Ку-ку бенд” и се качват по масите, или на стадиона се събират?
Слави Трифонов: Е, то е комплексно. Това е чувство, което на много малко хора се е случвало. Ти не можеш да си го представиш. Присъствал си около мен, но не знаеш, какво е да излезеш и да ги видиш всички. Това е изумително. Просто изумително.
Росен Петров: Не ти ли се иска пак да ги видиш?
Слави Трифонов: В случая „пак да ги видиш” е малко странно, нали? Мога да ги видя, мога да не ги видя, нали? Ако трябва да бъда искрен, нали?
Росен Петров: И Стиви Уондър е певец?
Слави Трифонов: Но той не ги вижда. Може би ги усеща, нали?
Росен Петров: Така е.
Слави Трифонов: Така че, в случая „да ги видиш” звучи малко странно. Може би. Не знам. Каквото е…
Росен Петров: Аз знам, че особен афинитет имаш към това да правим турнета. Знаеш, че сега сме на път да осъществим едно такова…
Слави Трифонов: Не знам дали ще се оправя.
Росен Петров: А не те ли нахъсва, някакси?
Слави Трифонов: Никой не знае. Как да ме нахъсва? В случая не зависи от мен. Картите са раздадени. Картите са раздадени. Някой ги е раздал и са такива. Ако имам късмет… Нали знаеш – мач-пойнт. Ако топката, като се удари в мрежата на сет като играеш тенис на корт, ако падне от другата страна - правиш “точка”. Ако падне от твоята страна – губиш. Сега не знам откъде ще падне топката. Ако падне от другата страна, ще спечеля. Ако падне от моята, ще трябва да водя друга битка. Не знам как ще бъде.
Росен Петров: А ние, какво да правим, екипа? Да клатим мрежата, да пада от другата страна? Или?
Слави Трифонов: В какъв смисъл, какво да правите? Що за въпрос? Вие сте професионалисти. “Мюзик айдъл” върви добре, независимо…
Росен Петров: Последните 4 пъти бием яко.
Слави Трифонов: Гледай сега. “ВИП Брадър” се прави и “Биг Брадър” се прави от добър професионален екип. Такава е истината. Екипът, който прави “Биг Брадър” и “ВИП Брадър” въобще е добър екип. Професионален. И за мене е чест, когато се сблъсквам с такъв. Аз обичам да имам силни врагове, въпреки, че тука не сме врагове, а сме конкуренти.
Росен Петров: Е, ние и реклами правим заедно.
Слави Трифонов: Как
Росен Петров
то и да е. Но аз обичам да играят “Барселона” и “Реал” (Мадрид). Не ми харесва да играе “Барселона” и “Чепинци” (Велинград), нали? Да не обиждам Велинград, той е прекрасен град. И т.н. просто “ВИП Брадър” и “Биг Брадър” правят добро предаване. Имат добър професионален екип и да се сблъскаш с тях и да правиш хубаво шоу, независимо, че те малко могат да поведат или ти малко можеш да поведеш… В крайна сметка това е удоволствие от битката. Те заслужават уважение, но моя екип заслужава много по-голямо уважение. Защото си е мой, защото е част от мен! И тука се сещам да кажа за “Сървайвър”, защото някой ми каза, мисля, че ти, че всъщност ние сме… Съобщението на бТВ е, че ние сме ангажирани много с “Мюзик айдъл” и затова няма да правим “Сървайвър”. БТВ са наши партньори. По-точно ние сме техни партньори в някои неща, които те правят. Те са закупили формата “Сървайвър”. Предложиха ни да го направим ние, предния път, и ние се справихме. Моят екип заслужава уважение. Разбира се в моя екип бяха включени хора от бТВ. Той беше общ екип. Аз не искам да ги разделям. Но независимо, бТВ… Тука, на кого да изказвам благодарности и т.н. Но екипът се справи много добре в тая конфигурация. Ние победихме “Биг Брадър”, както казах – добър екип. Направихме 7 пункта над тях във всяко едно шоу. Някои твърди, че било географско. Каквото ще. Важен е рейтингът. А на финала направихме…
Росен Петров: 44.
Слави Трифонов: 44 пункта за “Сървайвър”. Никой няма основание да каже, че това нещо е било неуспешно. Напротив. То беше много успешно и заслугата, основната е на моите хора. Искам да кажа – тебе, Тошко Йорданов, Ася и целия екип, включително оператори от бТВ, един куп, нали. Да спомена и Венко и Шаки, и други хора, които наистина си вършеха добре работата. Сега има следващ “Сървайвър”, следващ сезон. Но той ще се прави от бТВ и вероятно от друг екип, не защото моя екип е ангажиран с “Мюзик айдъл”. Моят екип е в състояние да произведе “Сървайвър” и да го направи по-добър, отколкото беше предишния. Моят екип има концепция и заедно с екип на бТВ и част от тях може да произведе този “Сървайвър”, още по-добър от предишния. Защото имаме опит, защото имаме всички необходими предпоставки. Но бТВ е този, който… е тази структура, която е купила формата и предлага с кого да го направи. Ако ти си решил да боядисаш у вас кухнята, ти ще решиш кой да ти я боядиса. Може да ти я боядиса фирма “Х”, фирма “Y”. бТВ в случая е решила да направи тоя формат сама или с някой друг, но това не е, защото аз съм ангажиран. В случая, в момента аз съм ангажиран, но екипът ми е добър. Искам…
Росен Петров: Защо…
Слави Трифонов: …да направя това уточнение, защото моите хора… Нали знаеш? Има една известна демотивираност, по повод на това, което излиза в публичното пространство. Моят екип се справя добре и аз мога да изкажа само адмирации и уважение към моите хора. Защото те са професионалисти. Никой не се противопостави на това, което му казах. Изпратих ви на 11 хил. км. оттук. Видях Ивайло Вълчев да гази в джунглата и да носи касети и да се вълнува живо. Видях Иво Сиромахов, и Драго, и Тошко, и тебе – хора, които си свършиха добре работата. Парите са си пари. Не сме получили много пари за “Сървайвър”. Няма значение. Нали, колкото съм се разбрал, какъвто ми е договора, толкова. Това е бизнес. Но хората ми заслужават уважение. Тъй като аудиторията им го е показала с рейтинга. Друг не го е показал. Аз съм този, който го показва. Вие заслужавате…
Росен Петров: Рейтингът винаги ли значи уважение?
Слави Трифонов: Не. Рейтингът означава интерес. Зрителят е този, който гледа. Като не му хареса нещо, той може да гледа как изстискват пъпката на Азис и в това няма уважение, а просто има сеир.
Росен Петров: Ама ти харесваш Азис.
Слави Трифонов: Гледай сега. Нещата са много интересни. Аз не харесвам…
Росен Петров: Говорили сме си. Знам, че имаш добро мнение.
Слави Трифонов: Искаш да ти отговоря или искаш да ми задаваш въпроси? Азис се държи професионално. Когато е дошъл и е участвал в нашето шоу, Азис никога не е имал претенции, никога не се е правел на велик, на звезда. Той идва като нормален човек, сяда поглежда ме в очите и пита: “Какво трябва да направя?” И аз му казвам: “Трябва да правиш това.” Той казва: “Правя го, става.” Никога не е мрънкал, никога не се е оплаквал. Е, това не заслужава ли уважение? Азис може да е всякакъв, но той е професионалист. Може да смята, че ражда, че… Това не ми харесва. Даже ми е отвратително. Катето Евро стиска пъпка на гъза на Азис. Това ми е… Знаеш ли как се чувствам? Но Азис е професионалист. Това няма нищо общо с всичко останало. Или може би има общо с неговото съзнание. Но Азис като дойде и като тръгне да прави нещо, се държи професионално. Това, човек като мене може да го уважава. Това му качество. По-ясно от това не мога да се изразя.
Росен Петров: Егото. Защо все го буташ в телевизията?
Слави Трифонов: Кое его?
Росен Петров: Ами, имаш его. Явно голямо.
Слави Трифонов: Има списание “Его”. На първа страница е Краси Гергов. Виждал ли си го?
Росен Петров: Вчера видях Мартин Захариев.
Слави Трифонов: Списание “Его”.
Росен Петров: Има много интересни теми.
Слави Трифонов: На първа страница Краси Гергов застанал. Човекът, който е от 50-те най-влиятелни мъже. Е`ги там са хората с егото, брат ми.
Росен Петров: Ти не искаш ли да си влиятелен?
Слави Трифонов: Къде, кой? Ама, какво значи - искаш или не искаш да си влиятелен? Това е като искаш ли, ... не знам - да си гей.
Росен Петров: Ето един такъв въпрос ще ти задам.
Слави Трифонов: Да си влиятелен. Ти правиш нещо и го правиш, не защото искаш да си влиятелен. Ти правиш нещо, защото смяташ, че то така трябва да изглежда и от следствие на това, ако имаш влияние - имаш. Ако не – такъв е живота.
Росен Петров: Имам такъв въпрос. Кой е по-глупав или по-умен? Да не предпоставям отговора. Волен Сидеров, който от една странна телевизийка – Скат, вкара хора в парламента, ще вкара евродепутати, кандидатира се за президент. И ето ти, за който всички са го предричали, обещавали. Шоу, “Мюзик айдъл”, телевизионни борби. Кой по-гледан, кой по-негледан. - Какъв виц ще разкажа? Защо ми е объркан сценария, защо не ми е объркан? Тая песен става ли, оная? - Докато, ето той се занимава – увеличаване на пенсиите, намаляване на доходите, Майка-България, национални предатели…
Слави Трифонов: Волен Сидеров е малоумник, бе!
Росен Петров: Защо да е малоумник?
Слави Трифонов: Защото той е човек, който има…
Росен Петров: В смисъл, и аз не го харесвам, но ето едно мижаво… Какъв е скока? Как си представяш скока? За тебе скока?
Слави Трифонов: Волен Сидеров…
Росен Петров: И развитието.
Слави Трифонов: …може ли… Аз случайно хванах някакъв митинг на “Атака” по телевизията преди време. Ботев, Левски и по средата плакат на Волен Сидеров. Това е един човек, който не е добре психически. Той е… Аз го познавам от толкова години, и да го коментирам! Това е човек, който се е качил на гребена на една вълна, повярвал си е жестоко. Но той е сбъркан. Просто е сбъркан, както на мен в момента някъде нещо по нервите ми се е сбъркало, така при него системата някъде е дала “на късо”. Защо трябва да ме сравняваш с един човек, който е… Първо е, не е много нормален и второ – той е човек, който би допринесъл много лошо за етническия мир тука в България. И той го прави, не защото ще допринесе нещо добро за тая държавица, а той го прави, защото иска да гали, да гъделичка и да бута своето собствено его. Ето ти един човек с извратено его. Аз не съм такъв. Аз съм реален, практичен и искам да живея достойно. Това, което прави Волен Сидеров е недостойно, унизително. Не може на магистрала “Тракия” всички да се правим на луди. Да пребиеш някакъв студент, обикновен, с баща му, да стреляш по него. После да се правиш, че него все едно го няма. Да идват да ти дават призовка, пък ти да бягаш. Ти си страхливец, аз не съм. Ако съм направил някаква глупост, ще изляза и ще си понеса последствията. Как да ме сравняваш с тоя? Тоя човек не само, че има его - той е страхливец, който се опитва непрекъснато да се крие зад някакви паравани.
Росен Петров: Аз не те сравнявам. Просто хората си го говорят: “Ей, ако Слави беше направил това като Волен, щеше да е 20 пъти по толкова.” 20 пъти по-успешно, 20 пъти по - … Как може? Не му ли се иска да…
Слави Трифонов: Не. Искам в това, което правя в момента и с хората, с които работя, съзирам достойнство, съзирам достойнство, съзирам себеуважение в мен, съзирам и възможности, които ми дават телевизията да бъда това, което съм. Ако трябва да вляза в политиката, трябва да бъда нещо, което не съм. И аз няма да сменя компанията на Калинка, която ми е изпратила тази картичка с компанията на Екатерина Михайлова. Никога. Няма да сменя твоята компания, компанията на Хари, на “Ку-ку Бенд”, на тия хора, с които се чувствам най-жив, от когато съм бил въобще, с компанията на едни галфони, които единствената им цел е да отидат там да се наядат и да откраднат, колкото може повече от тия еврофондове. В парламента има много малко достойни хора, много малко. Може би, не повече от 10 % от тях са достойни. А в моя екип не е така. В моя екип повечето от хората, да не кажа всички, са достойни хора. Няма да сменя компанията на достойните с недостойните. От това кой, какво ще загуби? Българинът в момента живее в пазарна икономика. Българинът спокойно сам може да определя кого иска да е в парламента, от тези, които са се кандидатирали. Самият той може да бъде в парламента, ако пожелае. Даже чувам, че един архонт сега ще влиза като евродепутат. Нали, което - само си представи, какъв интересен път има Слави Бинев, че го познавам и него от много време. От заведенията, през “Дескрим”, през всичко там, което се случи. След това архонт, а сега евродепутат и то от “Атака”! И ако на всичко отгоре му помага един човек, който аз безумно съм обичал, толкова дълго време и той е бил до мен. Знаеш много добре – Любо Дилов-син, който е близък приятел на Слави Бинев и ако той му помага, и ако участва в “Атака”, това ще бъде доста разстройващо за мен. Имам предвид – хич не ми харесва. Какво от това, че не ми харесва? Ще видим.
Росен Петров: А как делиш достойно от недостойно?
Слави Трифонов: Достойно се държа Яница, лека и пръст. Тя се държа достойно. Не плака и не обвини никого. Вървя до края достойно, с гордо вдигната глава и приключи земния си път с достойнство. Това е достоен човек. Той заслужава уважение. Тя се държа достойно. Достойно е, когато не мрънкаш, не хленчиш, не лъжеш… Толкова ли е сложно? Не го ли разбираш?
Росен Петров: Такъв казус. Например, когато правихме “Свобода за българските медици в Либия” - единствените хора, които се отзоваха бяха…
Слави Трифонов: А, това нека го кажа аз, не ти.
Росен Петров: Васил Божков.
Слави Трифонов: И Жоро Илиев. Не, нека го кажа. Тогава, когато ние излязохме с фланелките… Това е при първата присъда. Къде беше кампанията “Не сте сами”, бе? Къде беше? Пък то беше ясно, че тогава не трябваше да сте сами. Първата смъртна присъда – ние направихме едни фланелки, ходихме при всеки един.
Росен Петров: На 6 май беше.
Слави Трифонов: На 6-ти. При всеки един, при всички. Включително вътре в бТВ. Да не ми се сърдят “Новините”. Много уважавам, много харесвам някои от “Новините” - Миролюба Бенатова ми е много близка и аз много я харесвам и е много голям пич. И още други колеги от “Новините”, които си вършат добре работата. Ама тогава, защо трябваше да ги осъдят втори път, за да има кампания “Не сте сами”. И тя е заедно с в-к “Стандарт”, който когато аз и ти правихме молебени, поповете на “Александър Невски” не ни дадоха ток. Не само не ни дадоха поп да направим молебен за спасение на медиците и на либийските деца, ами не ни дадоха ток. А в-к “Стандарт” излъчваха едни съобщения на либийци и българи, които работеха в Либия, които казваха: “Моля ви се, недейте да тръбите, защото ще ни вземат бизнеса.” Така ли беше?
Росен Петров: Човек може да си смени позицията.
Слави Трифонов: Човек може да си смени позицията, ама… Е, пък аз пък не обичам така! Какво значи да си смениш позицията? Да врътнеш гъза?!
Росен Петров: Сега е…
Слави Трифонов: Сега е по-различно. Какво се хилиш? Не съм ли прав? И тогава, когато седиш и мълчиш, кой беше най… Тогава, как бе, как… Васил Божков накара шахматистите да си сложат фланелките и Жоро Илиев…
Росен Петров: Той не ги накара, защото ние се отказахме, за не би да им навредим. Точно на Световно първенство…
Слави Трифонов: Жоро Илиев накара да си сложат фланелки “Локомотив” (Пловдив). А всички останали се направиха, че все едно ги карам да обличат някакви мръсни дрехи. Не че съм против кампанията “Не сте сами”…
Росен Петров: И ние сме част от нея.
Слави Трифонов: Ние сме част от кампанията. Няма лошо. Разбира се, че /…/ докога ще се носят тия… А и какво от това? Те самите медици, аз говорих с тях и с… Това е закъсняло. Да. Показва една обща съпричастност и е по-добре хората да се организират и да бъдат обединени, но това е закъсняло. Малко е “След дъжд, качулка.” Тука няма държавата… Хората, колкото и да се обединяват… Просто е хубаво за самите хора в България, но за медиците това няма никакво значение. Те са доста зле, вече.
Росен Петров: Повече врагове, повече чест!
Слави Трифонов: Това го е казал Ромел, нали?
Росен Петров: Да.
Слави Трифонов: Ромел на Хитлер.
Росен Петров: А преди това Кайзер на Хинденбург. Чакай, че навлязох в полето на “Атака”.
Слави Трифонов: Не, Ромел на Хитлер, когато казва, че воюваме на няколко фронта.
Росен Петров: Като го пращал в Африка.
Слави Трифонов: Да. Той му казал – повече врагове, повече чест. Така е, но да обсъждаме тези.
Росен Петров: Повече битки, повече чест? Повече проблеми, повече чест? Повече конкуренция, повече чест?
Слави Трифонов: Така е, да. Всъщност зависи какво искаш от живота. В случая, тази битка в момента където я водя и ми предстои, не знам каква чест има в нея. Но пак е лично, нещо което можеш да се тестваш сам. Да седиш сам срещу себе си и да си казваш – трябва да се държа мъжки. Иначе е по-тъпо.
Росен Петров: Ако трябва да пуснем песен, коя би пуснал?
Слави Трифонов: Гледай сега, ти почваш като Гьобелс, нали, и песни да пускаш. За какво ти е песен? Каква песен? За кого песен, не съм умрял?!
Росен Петров: Че то песни само за умрели ли се пускат?
Слави Трифонов: Ти така водиш интервюто и такива въпроси ми задаваш, каква песен, за какво ти е песен?
Росен Петров: Коя песен ти харесва?
Слави Трифонов: За какво ми харесва, на кого песен? Харесва ми песента – “Банана” „Бананарама”, нали, която едни четири момичета пеят и си мърдат задниците.
Росен Петров: От твоите песни? Нямаш за банана чак.
Слави Трифонов: Моите песни. Харесва ми песента – “Малайка, накупенде Малайка...”. Моите песни, моите песни всичките са изпети от човек, който никога не е мислил, че може да пее, но ги пее с ... Да не използвам такива тривиални думи, просто му е кеф. Защо трябва да пускаш песен, колко време говориш с мене вече?
Росен Петров: Нямам идея.
Слави Трифонов: Нямаш идея. Няма да монтираш! Ще го пуснеш едно към едно. Няма да правиш монтаж! Може да пускаш само реклами, нали довечера. 53 минути ли е? 53 минути.
Росен Петров: Това е идеално.
Слави Трифонов: Ще го пуснеш едно към едно. Нали съм ти началник. Няма да го монтираш! Да не ми спестиш разни думи които съм казал, като гъз, путка и т.н.
Росен Петров: Може да пускам пегели.
Слави Трифонов: Може да пускаш пегели, щото.
Росен Петров: На момента – пи, пи, пи, пи...
Слави Трифонов: Да.
Росен Петров: Ами кажете нещо за финал.
Слави Трифонов: За финал.
Росен Петров: Да.
Слави Трифонов: Опичайте си акъла! Вие сте професионалисти и трябва да си вършите добре работата. Каквото има да става с мен ще става. Такъв е животът. Ако всичко е наред, всичко ще продължи и ще се правим. Ако не е наред, пак ще продължим но по някакъв друг начин.
Росен Петров: Как беше това за играта? За китайците.
Слави Трифонов: Ма-джонг. Първият казал – ще се моля, вторият – ще се кача горе да шибам гаджета и да пия оризова ракия, третият казал – аз ще продължа играта. Така че, вие сте професионалисти и към това ви подтиквам толкова години вече. Вие сте професионалисти, добър екип. Щастлив съм, че работя с вас. Наистина го казвам, така че вие ще си вършите вашата работа. Ти се справяш прилично с шоуто. Може още да се отпуснеш. Смехът ти е малко писклив, трябва да се опиташ да го контролираш. И като си нервен, обикновено си пипаш носа. Освен това ходиш лява ръка – ляв крак и дясна ръка – десен крак. Значи, да ходиш по-малко, ако е възможно. Не е необходимо да се разхождаш и да демонстрираш, че си някаква форма на Пинокио. Бъди по-спокоен, като си спокоен всичко е наред. Изчаквай, изслушвай гостите. Изслушвай ги и тогава се намесвай. Гледай, ако правиш хумор, той да е за сметка на теб. Себеиронията винаги хваща декиш повече. Георги е добър професионалист и трябва да внимаваш много с него, защото той е навикнал към моя начин на мислене. Ще се справиш с Георги. Не е проблем. Разчитай на Краси много. Краси Радков е добър. Виктор Калев е много емоционален, изключителен е. По-емоционален и малко по-специфичен като актьор. Когато се почувства несигурен, бяга в цинизми веднага. Почва с баданарката, благунчо, всички останали неща. Трябва да му опонираш доколкото е възможно. Сценаристите - ти си ги знаеш, защото ти си ги ръководиш.. Ку-ку бенд, Евгени Димитров, перфектни професионалисти. Организация – Ася и Дияна. Какво друго да ти кажа, справят се добре. По отношение на “Мюзик айдъл” - снощи говорих дълго с Евгени, измислихме следващите задачи, подредили сме ги по кръгове. Много интересни задачи измислихме за оттук нататък. Ето мен ме няма и Румен Нехризов отпадна. Аз се опитах няколко пъти, но в крайна сметка явно съм му помагал, след като отпадна след мен. Момчето е много добро. Направи хубаво интервю с него в понеделник! И друго – опичайте си акъла! Вие сте професионалисти. Пък аз, каквото има да става, ще стане.
Росен Петров: Каквото сабя покаже.
Слави Трифонов: Такъв е животът....

(край на видеото с интервюто)

Росен Петров от студиото: Мисля, че мога да допълня каквото и да е. Познавам Слави от 15 години и всъщност не познавам човек с по-силна воля и хъс. Той може да пребори всеки и всичко. Всички в нашия екип го чакаме. Това беше всичко от нас. Ще се видим в понеделник. Играта продължава.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0593