|
|
|
| 19 Юни 06, 15:34
/ Автор: CELERATOR
|
| Разпространение на светлината |
|
|
Светлина, излъчена от източник, се разпространява в пространството, което е изпълнено с различни среди. Вълновият характер на светлината трябва да се разбира така: всяка точка по лъча на разпространение се колебае непрекъснато и правилно периодично подобно на разпространението на водните вълни.Тя пренася енергия от източника в пространството. Средите, през които светлината преминава се наричат прозрачни, а такива който не пропускат – непрозрачни. В зависимост от средата, в която се разпространява светлината, скоростта и се мени. В еднородна прозрачна среда светлината се разпространява праволинейно т. е. по прави линии, излизащи от източника във всички посоки. Праволинейното разпространение на светлината лесно се доказва с получените сенки зад предметите. Пример: Поради праволинейното разпространение на светлината и кълбовидната форма на Земята светлината на морските фарове може да се вижда само до оределено разтояние. Лунните затъмнения също доказват , че светлината се разпространява праволинейно. Те настъпват точно тогава, когато Луната попадне в сънката на Земята. Съгласно електроматгнитната теория на Максуел, светлината се разпространява като електромагнитни вълни.( През 1865 г. Джеймс Максуел изказва хипотеза за съществуването на особени вълни, които могат да се разпространяват и във вакум. Наличието на електрични заряди, движищи се с ускорение, е главно условие за излъчване на електромагнитни вълни.) Електромагнитните вълни с дължина на вълната във вакуум ω от 380 nm до 770 nm се възприемат от окото на човека, поради което се наричат видима светлина. Честота на светлинните вълни не се променя при пременаването на светлината през разлечни среди т.е. тя не зависи от физическите свойства на средите, а се оределя от източника на светлина. При изучаването на светлинните явления се използват светлинни снопове (успоредния- лъчите са успоредни, сходящи- светлинен сноп, който се стеснява по посока на разпространението на светлината и разходящи- светлинен сноп, който се разширява по посока на разпространението на светлината). Сноповете се разпространяват независимо един от друг. Светлинен сноп, който е толкова тънък, че дебелината му може да не се вземе в предвид се нарича светлинни лъчи. Като продължим светлинните лъчи в обратната посока, до пресичането им, можем да определим мястото на източника. При източник на светлина с малки размери получената сянка е с резки граници. Размерите на сянката се определят от взаимното разположение на предмета, от източника на светлина се наблюдава сянка с различно тъмни части, както е при слънчевото и лунното затъмнение. Скоростта, с която се разпространява светлината в една или друга среда, зависи от физическите свойства на самата среда, а за всяка такава светлината има определен стойност, която е по-малка от скоростот на светлината във вакуум c=2,99792458.108 m/s. Скоростта на светлината във вакуум е фундаментална физична константа. При преминаването на светлината от една среда във друга се променя и дължината на светлинната вълна, това изменение става на границата между редите. Показателят на пречупване на средата е отношението на скоростта на светлината във въкуум към скоростта на светлината в коя и де е друга среда. Показателят на пречупване на средата определя оптическата и плътност. При по-голям показател на пречупване на светлината, тя е оптически по-плътна. Въздухът има много близки свойства до вакуума. |
|
