Историята на знака @ започва още в Средновековието, когато монасите-пазители на древни знания и ръкописи преписвали и превеждали трактати...

Електронното издание "Известия науки" изследва историята на знака @ и установява, че той е бил използван още в средновековните ръкописи. На латински предлогът "ad", което в съвременния английски се превежда като "at", указва принадлежност, насоченост, приближаване. Монасите са изписвали буквата "d" с неголяма опашка и така "ad" много бързо се е превърнало на @.

В XV век испанските търговци използват знака @ като съкращение на мерната единица "arroba" (приблизително 11,52 кг или 25.40 фунта), с която се измервало тегло на добитък и... вино.

През Възраждането @ се използва при означаването на цени, а по време на индустриалната революция @ се среща все по-често в счетоводните баланси. Така "маймунското А", заедно с $, # и % "заживява" в клавиатурните подредби. И ако Рей Томлинсон не бе забелязал @, щеше да стои почти непотребна и досега.

Като изследовател за BBN Technology, Томлинсон е търсел символ, който да не се среща в нито едно наименование и да служи като разделител на името на потребители и името на компютъра (име - знак - място).

Освен цифри и букви на неговата клавиатура 33 Teletype, имало и пунктуационни знаци, сред които и "маймунското А". Както споделя по-късно самият Томлинсон, @ e най-подходящото решение на проблема.

Докато българите с усмивка назовават този символ "маймунско А", то за руснаците е "куче", за корейците @ е "охлюв", за финландците - "спяща котка", за унгарците "червей", а за китайците - "мишле".