Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята." Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. "Ловджийката със златното вретено", "богинята с доблестен характер", "девойката, достойна за уважение", така Омир нарича Артемида, прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеския храм.
   Тя била дъщеря на Зевс, върховният древногръцки бог, властелинът на богове и хора, който обитавал високия Олимп. Хезиод пише в "Произхода на боговете": Отначало бил Хеос, от него произлязло всичко и богинята на земята Гея, която после родила бога на небето Уран. От брачния съюз на тези две божества възникнал родът на страшните великани Титаните, а най-малкия от тях, Кронос, свалил Уран от трона и заграбил властта. Тъй като се страхувал, че неговите деца ще сторят същото с него, той изяждал всяко едно от тях веднага щом се родяло, не успял да изяде само най-малкото, Зевс, което неговата съпруга и сестра Рея родила тайно на остров Крит. Опасенията на Кронос се оправдали; когато Зевс пораснал и възмъжал, той го принудил да върне на бял свят неговите братя и сестри, надвил го след тежка борба и се провъзгласил за върховен господар на небето и земята; на брат си Посейдон оставил властта над морето, а на Хадес, втория си брат - властта на подземното царство. Майката на Артемида била богинята Лето, дъщеря на титана Кой. Tя била една от многото любовници на Зевс, върховният бог. Щом неговата съпруга Хера научила за това, вдигнала му такъв страшен скандал, че "целия Олимп се разтресал". Иначе Хера била благовъзпитана дама, уважавана от всички, а всред боговете изпълнявала длъжноста на покровителка на семейството и царица на небесата.
   Според една версия Артемида се била родила на остров Делос (от Цикладските острови), а според друга в Ортигийската горичка край Ефес. Заедно с нея се родил и нейният брат-близнак Аполон, бог на светлината и слънцето, вожд на Музите и стрелец, който винаги улучвал целта, "най-красивия от всички богове". Първоначално за гърците Артемида била покровителка на животните - както на домашните, така и на дивите. По-късно нейната сфера на действие се разширила и Артемида станала дарителка на влагата и росата и покровителка на горите и полята; в някои области тя дори била богиня на цялата природа, поради което влязла в спор за сферата на компетентност с богинята на плодородието и земеделието Деметра; (за разлика от добродушната Деметра тя проявявала твърдоглавие и знаела как да накара простосмъртните да я признаят насила: в Калидон например, където пропуснали да я почетат както подобава, Артемида изпратила един страшен глиган да опустоши реколтата).
   Освен това тя се намесвала и в здравеопазването, защото под нейна власт били някои лековити извори и можела да наказва с лудост, парализа и смърт. Тъй като нейният брат бил бог на светлината и слънцето, тя станала богиня на луната. Функциите на Атремида през различните времена и в различните области не били едни и същи и често били прехвърляни на някоя друга богиня Още от самото начало на Артемида се преписва страстното увлечение към лова. Затова я изобразявали като богиня с лък и стрели, хванала лебед, бик, тигър, лъв, леопард или елен (нейното латинското име е Диана). А тъй като ловът и оръжието са в тясна връзка с войната, хората започнали да я почитат и като богиня на войната, поради което Артемида навлязла в сферата на действие на Зевсовата дъщеря Атина, богинята на мъдро водената война, и в сферата на действие на Зевсовия син Арес, бога на недотолкова разумната война. На такава длъжност я почитали в Ефес и други йонийски градове в Мала Азия, в Пелопонес и главно в Спарта. Там именно още в най-древни времена й пренасяли в жертва дори хора; по-късно пред нейна статуя бичували спартанските младежи. Така ги привиквали да понасят болките, които ги чакали през време на война. Който можел да издържи на изтезанието, бил провъзгласяван за победител и получавал вместо награда дажба черна супа от свинска кръв. Най-великите гръцки художници и скулптори изобразявали Атремида от мрамор и бронз, с четка и бои, с майсторство, което служило за образец.
   В оригинал са се запазили само няколко нейни изображения по вази и амфори, между които и едно от Дурит (от началото на 5 век пр. н. е., сега в парижкия Лувър). Нейните статуи и релефи, които украсяват всички известни музеи, са само копия от римско време, често пъти недотам сполучливи. Как е изглеждал храма на Артемида в най-древни времена не се знае. Знае се само, че през около VIII век пр. н. е. близо до мястото, където сега са останали неговите развалини, е имало малко светилище с дървена статуя на богинята; тук са намерени няколкостотин бронзови, кехлибарени, сребърни и златни украшения, статуетки от слонова кост и монети, които сега принадлежат на Британския и Истамбулския музеи. По-късно, някъде в началото на VII век пр. н. е., светилището било построено и разширено. Третият строеж и преустройство датират от средата на VI век пр. н. е.
   Обаче всичко това е само предисторията. Нали една великолепна сграда независимо дали е обител на богиня, или не е не може да се създаде от пристройки, преустройки и поправки; тя трябва да се изгради из основи и според предварително измислен план. Затова жителите на Ефес решили да построят съвсем нов храм на съвсем ново място, още повече, че около старото светилище открили подпочвена вода. Те повикали двама прочути строители от Крит, където монументалната архитектура имала хилядолетна традиция: Херсифрон от Кнос и неговия син Метаген. Така поне пишат Страбон и римлянина Витрувий, автор на "Десет книги за архитектурата". Плиний споменава само за Херсифрон, по всяка вероятност Метаген е пристигнал в Ефес по-късно. Обаче дори неговия син и синът на неговия син са можели да продължат строежа, защото, както единодушно подчертават древните автори, храмът се градил цели 120 години За двамата строители не са се запазили никакви достоверни биографични данни. Това, което се знае със сигурност е, че по техните планове е бил построен храмът, който станал чудо на света. Повече от 500 години храмът сияел в цялата си красота и великолепие. Множеството жреци и жрици извършвали богослужения. Богомолци идвали на тълпи от целия гръцки свят, за да направят жертвопринушения на Богинята-дева, преди да заемат длъжността си. Всеки римски наместник на провинция Азия трябвало да почете Артемида и не смеел да докосне никои от престъпниците, намерили подслон в нейния храм. После дошли готите и опустошили храма. Казват, че жителите на Ефес пак го възстановили, но доста преди това потокът от богомолци, който прииждал към града, сменил посоката си: всички посещавали друга светиня на "Достопочтената дева", където след време израснал по-голям храм, отколкото Артемидиния. Най-сетне декретът на Теодосий против езическите храмове от 383 г. произнесъл смъртната присъда над древния прочут храм на Артемида Ефеска, а изпълнител на присъдата станало заметресението, което превърнало великолепната обител в развалина. Жреците на Артемида се разбягали, а техните потомци отслужвали литургия в храма на Дева Мария, докато не се сринали и неговите сводове...
   И пелената на хилядолетното забвение покрила руините между Каистър и Корес. Когато през 1863 г. тук пристигнал английският инженер Дж. Т. Ууд, отвъд Аясолук заварил само вонящи мочурища, зад които се простирали непроходими гъсталаци. Той ги запалил и в дима на пукащия огън, в който се печели неуспелите да избягат охранени змии, се изкачил на полуразрушената кула в Лазимаховата крепост, за да огледа местността. На запад Ууд видял ивица синьо море и блатисти земи, над които стърчали развалините на голям град... Били нужни цели 2 години, за да се махне 6-метровия слой тиня и да се открият основите на храма. Да, той бил построен във вид на правоъгълник със страни 110х55 метра, а в земята имало останки от мраморните колони. След почти столетия слънцето осветило мястото, където се издигал храмът на Артемида.